Неизвестни факти за приказките от Сиан
Неизвестни факти за приказките от Сиан
Blog Article
Вярвате ли в коледни чудеса? Нито пък Чехов. Без да знае адреса на дядо си, момчето пише на плика: "До селото на дядо.
Тия двама хора изрядко си погълчаваха някоя дума тихичко и повечето гледаха към нас и като че искаха да проумеят какво говорим и за какво се смеем…
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения! Затвори
- Нямам думи! Взриви ме направо. Най-страхотната свирка, която са ми правили, направо отмалях.
На пазарския площад в град Н. се разиграва малка сцена: куче ухапва пръста на златаря Хрюкин и предизвиква врява. За да разреши проблема, пристига полицейският инспектор Очумелов. Първоначално инспекторът възкликва, че животното трябва да бъде умъртвено, а собственикът му глобен.
Може да се почувствате особено вдъхновени да поемете нови проекти...
Овен "Намерете някой, когото да обичате като луд, който се освобождава и който ще ви обича също толкова безумно. Просто трябва да опитате. Ако не опитате, тогава ще изживеете живота си напразно." "Запознайте се...
В хода на историята героите преодоляват различни предизвикателства – борят се за прехраната си, сблъскват се с природните стихии, опитват се да надделеят над несправедливостта и изкушенията и по този начин се променят и израстват духовно.
И питаш, помислих си аз и директно се заех. Здраво клатене падна и не свършвам, а тя определено се наслади, но в един момент вече взе да омръзва и спряхме. Тя реши, че ще ме свърши на свирка и само ??????? ?? ???? ми каза:
През един хубав юнски ден в нея година из конашката порта излязоха вкупом няколко заптиета, спряха се на малкото мегданче там, пошушукаха си няколко време, па се пръснаха по разни посоки.
- Готино е, да, ааа..... някакво друго удоволствие доставя ли ти?
Докато студентът в Духовната академия се прибира у дома, студът го застига изведнъж и започва да духа силен вятър. Той е в мрачно настроение и си представя как ли е духал същият този пронизващ вятър по времето на Рюрик и Петър Велики. Това са хиляда години, през които нищо не се е променило и все още изобилзват същите бедност, тлен и невежество.
Когато дойдох на точката на пресрещането, видях, че двамата злодейци идеха през една козя пътека — два-три разкрача ни разделяха само! Тогава закарах по един лудешки начин, без да обръщам внимание на урвестите места, ни на дълбоката пропаст, над която пътят се намери. Като за беда той стана по-лош: препречваха го редове озъбени канари, които образуваха някакви неправилни и невъзможни стъпала по стръмнината му. На едно такова стъпало конят се подхлъзна и падна. Краката ми се закачиха във въжените стремена и аз с ужас разбрах, че изплашеното животно в напъванията си да се повдигне се подхлъзваше и наваляше неудържимо към дълбоката пропаст заедно мене. Нададох вик… В същия миг над главата ми се мярнаха и главите на злодейците… Аз видях, че русият извади камата си… Тозчас усетих, че краката ми се освободиха от фаталните примки, и аз се оттеглих бързо настрана. Конят, хванат за поводника и облекчен от товара си, скокна тутакси на краката си, цял разтреперан от чувството за страшното и избягнато премеждие.
На руски език изразът "човек в калъф" се е превърнал в идиом с негативно значение. Използва се за хора, които се страхуват да се отворят към света и губят много възможности, като никога не напускат зоната си на комфорт.